Безехова камера: добре дошли в убийствена тишина!
Всеки от нас има моменти когато желае тишина. И в случай че в подобен миг се озовете в безехова камера, ще започнете да се побърквате.
Защо? Защото тишината ще бъде по-тиха от вашите стремежи. Обикновено, когато човек желае тишина, той има поради тиха и спокойна конюнктура, а не цялостна липса на звуци.
Представете си, че сте в стая, в която няма ехтене. Вие крещите, а звукът не се отразява – наподобява по този начин, като че ли стените гълтам думите ви. Нямате телефон, плейър и даже часовник.
В средата на стаята има стол. Не ви остава нищо, с изключение на да седнете на него.
След няколко минути чувате освен биенето на своето сърце, само че и по какъв начин кръвта тече във вените и пулсира в слепоочията ви. Още малко и ще чуете по какъв начин работят белите дробове: леко свирене при дишане и издишане. Изръмжава стомахът. И още веднъж – удари и свистене. Само звуци, издавани от вашето тяло.
Зловещо, а?
Може би някой ще каже, че там с лекост може да се унесеш и да заспиш умерено. Да, но не. Човек е по този начин организиран, че в положение на паника не може да заспи. А каква е паниката? Човек привиква в среда, изпълнена с разнообразни звуци, само че в никакъв случай в цялостна тишина (изключения са хората, живеещи в глухота). И когато ненадейно изчезнат звуците на окръжаващата среда, мозъкът подава сигнал за паника.
След няколко минути стартират и халюцинациите: главно слуховите.
Максималното време, което е прекарал човек в такава камера, е 45 минути. Имало е случаи, когато единствено няколко минути в звукоизолирано помещение са ставали причина за нервозен срив у тестващите.
В реалност, тези камери не се употребяват за изтезания на хора. Те са предопределени за проучване на звуци и радиовълни. Затова има два типа безехови камери:
Акустични безехови камери – пространства, в които се учат звуци.
Радиочестотни безехови камери – стая, в която се изследват радиовълни.
